За автора

Ваклуш Толев е роден на 7 януари 1923 г. в България, в пловдивското село Поповица. Още от ранна възраст проявява изключителна интелигентност и будност. На 14 години изнася в местната църква своето първо публично слово на тема „Има ли Бог?“.

През младежките си години той се утвърждава като активен антикомунист и патриот. След 9 септември 1944 г. на 21 години като царски офицер е изпратен на фронта срещу Германия. След войната, подобно на стотици други офицери от Царската армия, е обявен за враг на народа. Преследван по политически причини, е изключен от Софийския университет, където учи право. Изправен е пред Народния съд и е осъден на доживотен затвор.

Дванадесет години Ваклуш Толев престоява като политически затворник в тъмниците на България и концлагера „Белене“. Там за своята непоколебимост и твърдост получава прозвището „непоправим“. На 28 години по време на пребиваването си в затвора в Кърджали преживява свое духовно пробуждане, което му дава едно ново разбиране за живота и духовността.

След амнистията през 1956 г. той е освободен от затворите и се посвещава на разпространението на своите идеи и духовни прозрения. Въпреки че е подложен на постоянни репресии от страна на комунистическия режим, Ваклуш Толев успява да завърши пълния курс по богословие в Духовната академия в София само за 18 месеца.

Преподавателската му дейност започва през 1991 г., когато е поканен да изнася лекции по „История на религиите“ в Пловдивския, а след това и в Софийския университет. Лекциите му не само покриват традиционните теми на дисциплината, но и предлагат новаторски интерпретации и сравнителен анализ на големите религиозни учения. Мащабният еволюционен поглед, преценяващият подход и широтата на кръгозора в лекциите на Ваклуш Толев вдъхновяват не само студенти, но и много интелектуалци, и дават повод да бъде възприеман като Духовен Учител. По същото време той основава своята школа „Път на Мъдростта“, в която излага идеите си. Активно се включва в културния и духовен живот на страната.

Чрез своите лекции и книги, като трилогията „История и теория на мировите религиозни учения“, „Седемте Лъча на еволюцията“, авторското му списание „Нур“ и др., той предава своето уникално виждане за човешката еволюция и мястото на човека в духовния процес на света.