Разпилени бисери (стихосбирка)

Поезията е музика, която се усеща; картина, която се помни; мъдрост, която дава живот!

„Разпилени бисери“ събира някои запазени фрагменти от едно мащабно поетично творчество, включващо над 1000 стихотворения, 16 поеми и 3 драми. Голяма част от тях са създадени в периода 1946-1956 г. в лагерите и затворите и скоро след това са унищожени от автора.

До читателя днес достигат творби, повечето от които в по-късните години са посвещавани по различни поводи на близки и приятели на автора.

Сборникът е издаден по повод 85-годишнината на Ваклуш Толев.

СЪДЪРЖАНИЕ

Към читателя

Пророк

Скитница душата ми в душата ти поглежда

Но днес теб душата ми се моли

Забрава

Хороскоп

Гробницата в град Хисар

Има листе

Пред моя праг чакаш още невестила

Нима душата ми е толкоз бедна

Ако душата ти някога поревне

Ода на клеветата

Видях пред иконите ни мъждеещ пламък

Не растнат ли овреме криле на птица

Надежда - огнище с негаснеща жарава

И тъй до заник, като капки дъждовни

Дете

Измина вече съдбата десетлетна

България - 13 столетия

Гея

Аз нямам, нямам сили да го спомня

Не спирай, момко, пулса на твойта ръка

Цъфна пролетта на твойта стряха

Отдавна исках да те поканя аз

Не искам тревожен да е твоят ден

Мартенско поверие

Амулети

На юг

Аз зная, че животът е горчилки

Нощта проходи и си отиде

За Вечното пътят е труден

Друмник

Песен на славея

От първородни още дни

Видение край Охрид

Било е време

Видях натоварени на кораб стар

И мене тази пролет

Тълпи

Ябълков цвят

Сънувах се в изконни времена

Преходници

Майко!

Като отмаляли друмници ще спрем

Цветя

Братя

Хлад ме вее от оня горски стан

Любов

На Петко и Пенчо Славейкови

Насълзена, обронила глава

Из "Мартенски задевки"

Някакво слънце голямо

Дух и душа

Бяла мъка

Цвят

Ела на бдение в моя храм забравен

И ето, пак при теб дойдох от печални самоти

Още в дните, от когато помня

Не идвай!

Песен на жрицата

Тук срещнах замислени очи

Ще си отида!

Във тъжни дни ли съм роден?

Приказка

Ще минат години, от слънце до заник

Виждала съм гончии неуморно

Да си буден, когато измамен светът заспива

На моите съдници

Роса порой не прави, но живот

На младост печална дните аз затирих

На Светите братя Кирил и Методий

Сън

Стрък

Посвещение