Eзотерични школи и мистични учения, част 2

Част 2 от втория том на труда „История и теория на мировите религиозни учения“ е посветена на езотеричните школи и мистичните учения от епохата след християнството – неоплатонизъм, исихазъм, розенкройцерство, теософия, антропософия и дъновизъм.

Както и в първа част на поредицата, Ваклуш Толев представя избрани личности, преносители на това окултно знание : Плотин, Рудолф Щайнер, Петър Дънов.

Авторът, не без известна доза съжаление, констатира отсъствието на магиката на евристичността в следхристиянските духовни учения – налице е констатацията на дадено и изведено. „Липсва адитумът – залата на обучението, и ковчегът на посвещението; силата на кадуцея, т.е. жезълът на Тот. Светогледът на европейската култура е обусловен от минали митологии и християнството като монашеско поведение… Най-голяма травма на следхристиянския окултизъм нанесе и остави психологията на Инквизицията.“

Езотеричните школи и мистичните учения след Христос са преценени и погледнати от Доктрината на Мъдростта, дадена от Ваклуш Толев, в която се посочва как Божията човечност се търси в Човешката божественост.

СЪДЪРЖАНИЕ

Увод

Плотин

Неоплатонизъм

Исихасти

Исихазъм

Розенкройцер

Розенкройцерство

Теософи

Теософия

Рудолф

Щайнер

Антропософия

Дъновизъм

Послепис